Уикипедия е свободна енциклопедия, която всеки може да редактира, развива и обогатява. Ако не знаете откъде да започнете, препоръчваме ви да прочетете помощната страница.
Ако не сте сигурни как да започнете нова статия – опитайте помощта на нашия Вълшебник!
Статия на седмицата
Гепардът (Acinonyx jubatus) e бозайник, член на семейство Котки. Днес той е единственият представител на род Acinonyx, известен с още четири древни вида.
Ареалът му на разпространение е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Освен тях, малки популации обитават Северна Африка и Иран. Сравнително големият им брой в Намибия става причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“. Гепардът е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 112 до 120 km/h на къси разстояния (460 m). Ускорението му е от 0 до 110 km/h за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Палеонтоложки данни сочат, че той е значително по-дребен и по-бърз от своите предци. Според скорошни генетични проучвания най-близките роднини на гепарда се намират в Северна Америка.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред застрашените видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност – загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни. Думата Acinonyx, дадена в научното му наименование, има древногръцки произход. Тя е съставена от две думи akin – „неподвижен“ и onyx – „лапа“. Jubatus означава гривест. Думата на английски за гепард е cheetah, произлиза от санскритcitrakāyaḥ и означава „пъстро тяло“ (виж Читал). Тя навлиза в английския посредством хинди. В България думата гепард навлиза от немски и френски, има латински произход и е резултат на словосъчетанието gattus pardus, означаващо „петниста котка“. Вижте още »
1587 г. - Бившата шотландска кралица Мария Стюарт(на портрета) е екзекутирана в замъка Фотерингей за участие в заговор за убийството на своята братовчедка, английската кралица Елизабет I.
1868 г. - В Солун е проведено „народно събрание“, в което участват представители на местните българскиеснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун.